Какво е Евростат?
Евростат е официалната статистическа служба на Европейския съюз. Цените в България
(хляб, ток, наеми, гориво, лекарства) ги събира всеки месец НСИ, българската статистика,
и НСИ сглобява от тях българския индекс. Единните европейски правила и проверката дали
са спазени са на Евростат, който публикува резултата безплатно за всички. Това
приложение не измисля цени: то копира официалните числа на Евростат и ти ги показва.
Затова до всяко число има връзка (иконата ↗) към точната таблица на Евростат, за да
провериш сам.
Всички числа за България, с източниците им →
Какво е „индекс“?
Индексът е число, което следи цените на една група. Само по себе си то не значи нищо:
значение има отношението между две негови стойности. Ако индексът на храната в края на
2020 г. е 115, а днес е 185, храната е с 60% по-скъпа (185 ÷ 115 = 1,6).
Ако днес беше 150, поскъпването щеше да е 30%. Приложението прави точно това сравнение за
периода, който си избрал: днешното число срещу числото за твоята година. Откъде тръгва всеки
индекс няма значение: при делението изходната точка се съкращава, затова оставяме числата
такива, каквито ги публикува Евростат, и връзката ↗ до реда връща същите цифри.
Защо твоето число се различава от „официалната инфлация“?
Числото в лентата най-горе е официалната инфлация на Евростат за цялата кошница, всички българи, събрани заедно. Твоето число ползва твоите дялове по
групи, затова се различава: ако харчиш повече за групи, които поскъпват по-бързо, твоята
инфлация е по-висока, и обратно. Този път двете са за различни месеци. Евростат публикува общата инфлация около две седмици преди разбивката по групи, а ние показваме всяко число с неговия месец, вместо да задържим по-новото. Общото е за август 2026 г., а числата по групи за юли 2026 г.
Защо и двете официални числа не съвпадат точно?
Числото в лентата най-горе и „средностатистическата кошница“ в сметката се разминават с
една-две десети от процента. И двете са верни и двете идват от Евростат, просто са
сглобени различно. „Средностатистическата кошница“ е сборът на 13-те групи с официалните
им тегла. Числото в лентата не е такъв сбор: всеки януари Евростат сменя теглата,
защото хората харчат малко по-различно от миналата година, и свързва новата кошница със
старата в края на декември. А последните 12 месеца минават през тази смяна, и оттам
идва разликата. Тя е от начина на смятане, не е грешка; затова показваме и двете числа, вместо
да се правим, че са едно.
Защо по новините чуваш малко различно число?
Защото инфлацията в България се мери по два официални начина и те се разминават съвсем
малко. Вярно показва хармонизирания индекс на Евростат (ХИПЦ), мярката, еднаква
за целия ЕС, по която България влезе в еврозоната. НСИ смята и национален индекс (ИПЦ):
малко по-различна кошница и различно отчитане на жилищата. Затова двете числа могат да се
разминат с една-две десети от процента. Никое от тях не е грешно: все едно мериш едно и също
нещо с две линийки, чиито деления са мъничко различни. Ние показваме само едното (ХИПЦ), за
да няма две числа, които спорят кое е вярното.
А моите данни?
Заплатата и разходите ти никога не напускат устройството ти. Сметката се прави изцяло
в браузъра ти. Ние не виждаме и не съхраняваме нищо лично.
Кой плаща за това?
Няма платена версия и нищо не е запазено за тези, които плащат. Нито едно число тук не зависи от това кой плаща: кои данни показваме, как ги смятаме и колко достъпно излиза едно жилище се решава от източника и от метода, и от нищо друго. Домейнът се плаща от дарения; хостингът е безплатен. Какво покриват даренията и какво не купуват →
› формулите, ако искаш да пресметнеш някое число на ръка
Твоята инфлация. Всяка от 13-те групи си има свое официално поскъпване.
Умножаваме поскъпването на всяка група по това каква част от парите си даваш за нея и
събираме тринайсетте резултата. π = Σ (wi ÷ Σw) × ri. Тук wi е твоят дял за група i (плъзгачите; делението на Σw ги свежда до 100%). ri е официалното поскъпване на групата: годишният темп (Eurostat, prc_hicp_minr, RCH_A).
В джоба. Увеличението не се вади от инфлацията, а се дели на нея, защото
новите пари също се харчат по новите цени. реално = (1 + увеличение) ÷ (1 + π) − 1
Спестеното. Сумата, която стои настрана от 2020 г., се дели на
поскъпването оттогава, така че остава стойността ѝ по днешни цени. стойност днес = сума ÷ (1 + поскъпване от 2020), където поскъпването е I(сега) ÷ I(2020) − 1 по общия индекс на Евростат (prc_hicp_minr, TOTAL), както е публикуван
Домът. Цената на жилището е квадратурата по цената на квадратен метър, а
„години“ е тази цена, разделена на цялата ти годишна заплата. цена = €/м² × квадратура · години = цена ÷ (12 × заплата). Вноската е една и съща всеки месец до
края на срока, обичайният банков анюитет. P = L × m ÷ (1 − (1 + m)−n), където L = 85% от цената (15% самоучастие), m = годишната лихва ÷ 12, n = срокът
× 12.