Числата за България, обяснени
Тук са официалните числа, с които калкулаторът смята. До всяко стои институцията, която го публикува, периодът, за който се отнася, и връзка към таблицата, от която е взето.
Каква е инфлацията и защо твоята е различна
Официалната инфлация е едно число за цялата страна: с колко са по-скъпи нещата днес спрямо преди година. Цените ги събира НСИ всеки месец и НСИ изчислява от тях българския индекс; единните европейски правила и проверката дали са спазени са на Евростат, който публикува резултата. Вярно го взима дословно и не го пресмята наново, за да не се разминава с публикуваното.
Това число е наше, а не на институцията под него. Сметнато е от публикуваните ѝ данни. провери Как и защо →
Двете числа горе идват от Евростат и са еднакво официални. Не са едно и също нещо: горното е инфлацията за цялата страна, точно както Евростат я публикува, а долното е нашият сбор от 13-те групи, всяка умножена по това каква част от парите отива за нея. Този път двете са за различни месеци. Евростат публикува общата инфлация около две седмици преди разбивката по групи, а ние показваме всяко число с неговия месец, вместо да задържим по-новото. Общото е за септември 2026 г., а числата по групи за август 2026 г. Остава още една разлика, и тя е от смятането. Всеки януари Евростат обновява кошницата, защото хората харчат малко по-различно от предната година. Числото за последните дванадесет месеца минава през тази смяна и хваща и двете кошници, старата и новата; нашият сбор ползва само днешната. Затова двете се разминават съвсем малко.
Твоята инфлация е същата сметка с твоите дялове. Ако храната е една трета от парите ти, а в националната кошница е една пета, поскъпването на храната тежи повече при теб.
Кошницата: 13 групи, теглата им и колко е поскъпнала всяка
Цените се групират по европейска класификация (ECOICOP), която за България дава тринадесет групи. Делът на всяка група е каква част от всички пари, които домакинствата в страната харчат, отива за нея, и Евростат го публикува веднъж годишно. По-старите български таблици имат дванадесет групи, защото последната беше сборна: сега CP12 е застраховки и банкови услуги, а новата CP13 покрива лична хигиена и социални услуги. Затова двете подредби не се припокриват.
| група | дял в кошницата | за 12 месеца | проверка |
|---|---|---|---|
| CP01 Храна и безалк. напитки | 22,323% | 0,9% | ↗ |
| CP02 Алкохол и цигари | 5,919% | 5,8% | ↗ |
| CP03 Облекло и обувки | 4,128% | 0,3% | ↗ |
| CP04 Ток, вода, парно, наеми | 9,936% | 5,0% | ↗ |
| CP05 Дом и обзавеждане | 6,543% | 1,2% | ↗ |
| CP06 Здраве и лекарства | 7,483% | 3,2% | ↗ |
| CP07 Транспорт и гориво | 14,277% | 13,8% | ↗ |
| CP08 Телефон, интернет и техника | 6,332% | 0,3% | ↗ |
| CP09 Свободно време и култура | 7,274% | 6,3% | ↗ |
| CP10 Образование | 1,484% | 9,1% | ↗ |
| CP11 Заведения и хотели | 8,462% | 8,3% | ↗ |
| CP12 Застраховки и банки | 1,415% | -0,1% | ↗ |
| CP13 Лична грижа и други услуги | 4,423% | 9,7% | ↗ |
От бруто към нето: какво взимат данъкът и осигуровките
От брутната заплата първо се удържат осигуровките за сметка на работника, а данъкът върху дохода се начислява върху остатъка. Ставките са в закона и се сменят с него, не с пазара.
Данъкът е един за всички, но осигуровки се плащат само до определена заплата. Под тази граница от всяко увеличение се удържа едно и също. Над нея осигуровките спират, така че от увеличението остава само данъкът, и колкото по-висока е заплатата, толкова по-малка част от нея взима държавата. И кривата, и таблицата под нея са сметнати от ставките и границата горе. Никоя институция не ги публикува: никой не е длъжен да ги състави.
| бруто | нето | взето | удържа се от заплатата | удържа се от увеличението |
|---|---|---|---|---|
| 1000 € | 776 € | 224 € | 22,4% | 22,4% |
| 2000 € | 1552 € | 448 € | 22,4% | 22,4% |
| 2300 € таванът | 1785 € | 515 € | 22,4% | 10,0% |
| 3000 € | 2415 € | 585 € | 19,5% | 10,0% |
| 5000 € | 4215 € | 785 € | 15,7% | 10,0% |
Държавен вестник · бр. 68 от 28.07.2026 г.
Колко струва един работник
Освен брутото работодателят внася и своя част от същите пет фонда, 18,52% върху същия осигурителен доход и до същата граница, плюс вноска за трудова злополука между 0,4% и 1,1% според дейността. Под границата 34,7% от целия разход за труд не стига до работника, а над нея делът пада: осигуровките спират, заплатата не.
Дяловете са от общия разход за труд: бруто плюс осигуровките на работодателя. Начертано при трудова злополука 0,4%.
източник: Държавен вестник · ЗБДОО 2026, Приложение № 2А към чл. 14, т. 2 · бр. 68 от 28.07.2026 г.
Къде сяда една заплата в страната
| стъпало | бруто | нето | измерено или пресметнато |
|---|---|---|---|
| P1 | 620 € | 481 € | минималната заплата |
| P10 | 620 € | 481 € | минималната заплата |
| P20 | 710 € | 551 € | пресметнато |
| P30 | 829 € | 644 € | пресметнато |
| P40 | 947 € | 735 € | пресметнато |
| P50 | 1073 € | 832 € | измерено |
| P60 | 1277 € | 991 € | пресметнато |
| P70 | 1538 € | 1193 € | пресметнато |
| P80 | 1912 € | 1484 € | пресметнато |
| P90 | 2587 € | 2043 € | измерено |
| P99 | 5301 € | 4486 € | пресметнато |
Разпъването: Евростат · 2022. Днешната средна: НСИ заплати · Q2 2026 (предварителни данни).
Това число е наше, а не на институцията под него. Сметнато е от публикуваните ѝ данни. Как и защо →
Изследването дава три числа за България: колко изкарват най-ниско платените 10%, колко изкарва човекът точно по средата и колко изкарват най-високо платените 10%. Затова числото показва приблизително къде се нарежда една заплата, а не точно: никой не е обиколил всички работещи в страната този месец.
Изследването е от 2022 г., а минималната заплата оттогава се е вдигнала по-бързо от средната. Затова долните стъпала, преизчислени към днешната средна, излизат под минималната, а под нея не е законно да се плаща на човек на пълен работен ден. Тези стъпала показват самата минимална заплата и таблицата ги отбелязва така: тя не е нито измерена от Евростат, нито пресметната между техните числа.
За това трябват две официални числа, защото нито едното не стига само. Първото казва колко са разпънати заплатите, тоест с колко човек в горния край изкарва повече от човек в долния. То е от изследването на Евростат за заплатите, мери един човек с една заплата, но излиза веднъж на четири години, тоест сумите в него са остарели. Второто е днешната средна заплата за страната, която НСИ публикува всяко тримесечие. Взимаме разпъването от първото и го прилагаме върху днешната средна от второто, за да носят стъпалата днешни суми. И двете числа са за цялата страна: никой не публикува как са разпределени заплатите вътре в една област, затова тази подредба не зависи от нея.
Жилищният кредит
Това е средното по споразуменията, подписани миналия месец, и от него се смята вноската. Три различни числа обаче се наричат „лихвата по жилищен кредит“, ГПР-то е второто от тях, а БНБ поставя и три граници на всеки нов кредит. Всичко това е на страницата за кредитите.
Цената на квадратен метър в обявите
Никоя институция не публикува цената на квадратен метър в България. Евростат казва само с колко се е променила, не и колко струва. Затова самата цена идва от обявите: имот.bg публикува средна цена на квадратен метър по квартали, за всеки от градовете, които покрива. Тук показваме София, защото тази страница е за страната и не пита читателя къде живее; калкулаторът показва града, който той е избрал. Това са искани цени, не цени по сключени сделки, и между най-евтиния и най-скъпия квартал разликата е няколко пъти.
Това число е наше, а не на институцията под него. Сметнато е от публикуваните ѝ данни. Как и защо →
имот.bg публикува по едно число на квартал и нито едно за София като цяло. Медианата на 143 квартала и сравнението с 2000 г. са наши сметки върху техните числа, затова стоят тук, а не се приписват на тях. Числата по сключени сделки са на страницата за пазара, защото идват от Евростат и НСИ и мерят друго.
Работа и заплати
Безработицата е сезонно изгладена: месечните ѝ колебания от селското стопанство, туризма и строителството са извадени, за да се вижда посоката, а не сезонът. Заплатите под нея са тримесечните числа на НСИ за страната, така както са публикувани: избираме клетка, не смятаме средни от техните числа.
Върхът е 20,1% през май 2001 г. Най-ниската стойност, която Евростат са отчели за България в този период, е 3,0% през януари 2026 г.
Това не са регистрираните в бюрата по труда, а хората, които изследването на работната сила брои: без работа през наблюдаваната седмица, търсили активно през последния месец и готови да започнат работа до две седмици. Който се е отказал да търси, не влиза нито в безработните, нито в работната сила, а един платен час през седмицата се брои за работа.
| година | Q1 | Q2 | Q3 | Q4 |
|---|---|---|---|---|
| 2020 | 681 € | 686 € | 706 € | 738 € |
| 2021 | 753 € | 783 € | 782 € | 827 € |
| 2022 | 820 € | 885 € | 893 € | 958 € |
| 2023 | 960 € | 999 € | 1019 € | 1080 € |
| 2024 | 1124 € | 1174 € | 1163 € | 1234 € |
| 2025 | 1249 € | 1315 € | 1303 € | 1369 € |
| 2026 | 1407 € | 1444 € | — | — |